четвъртък, 24 юли 2008 г.

Култура










Стари накити разказват скритата ни история
Пафта с кръст, тайно гравиран под украсата, е акцент в експозицията
Милена Димова
Уникални старинни накити с религиозни изображения са изложени до август в Етнографския музей към БАН. 80-те бижута датират от XVIII-XIX век - времето на нараснали икономически възможности и естетически изисквания. Експозицията, наречена "Християнски образи и символи в традиционните български накити", се показва практически за първи път. Експонатите са подбрани от колекцията български накити на музея, която включва над 6000 предмета и е най-богатата в страната. Настоящата изложба представя пафти, гривни, пръстени, колиета, тепелъци (украшения за глава) и куни (нагръдни накити). Всички са изработени от сребро и са украсени със седеф, позлата и полускъпоценни камъни. Предметите са групирани на тематичен принцип и са придружени от икона и текст от Евангелията. Седемте цикъла са Богородица, Рождество, Разпятие, Възкресение, св. Константин и Елена, св. Георги и св. Димитър. Идеята на организаторите е да демонстрират връзката между писаното слово, иконографията и приложното изкуство. Накитите имат и висока художествена стойност като ювелирна изработка. Те свидетелстват за естетическото чувство на предците ни, но и разкриват духовния облик на българите от онова време. Специално място в изложбата заема сребърна пафта с паднала седефена украса. Под сваления горен пласт се вижда кръст, изчукан върху метала. Този накит е ярък пример за скритото християнство, т. нар. "криптохристиянство". Българите не са смеели да носят открито символите на вярата си. Затова са ги изобразявали на места, недостъпни за чуждите очи. Експозицията хвърля светлина и върху любопитната символика на различните украшения. Показани са например свещенически препаски, също украсени с пафти. От придружаващия ги евангелски текст се разбира, че са били свързвани с подготовката за действие. Пафтите също така се носели от жените като амулет за предпазване на детеродните органи. Куните от своя страна се поставяли на главата, за да пазят от отрицателни енергии. Предците ни вярвали, че ако върху накитите бъдат изобразени християнски символи, мистичната им сила се удвоява.За цялостното внушение на изложбата решаваща роля има оригиналният пространствен дизайн. Уникатите са изложени в изцяло черна зала, където дискретни лъчи осветяват само бижутата и иконите.
БЪЛГАРСКОТО В НАКИТИТЕ НА АНГЕЛ АНДОНОВ
Дочка Кисьова-Гогова
Изкуството на накита винаги ще има своите почитатели, накитите на Ангел Андонов също. Те съчетават в себе си изящество, прецизност и оригиналност. При завършване на художественото си образование той умело овладява кованата мед и филиграна, но класическото изпълнение на тези техники не го удовлетворява и насочва вниманието си към осъвременяването им. Художникът създава своите произведения с много любов. Връзката между старинните накити и по-съвременното търсене е характерна за работите му. Те са близки до традиционното усещане за орнаментика и форма. С годините авторът ги прави все по-масивни, обемни, по-плътни и тежки. За него е важно да се долавя генът на българското, като в повечето му творби откриваме елементи, близки до традиционния български накит - и като пластика, и като технология. Често срещаме висулките, а в чисто техническа посока ­ характерни особености в начина на закопчаване, както и прийоми от кованата мед и занаята златарство. При Ангел Андонов творческото начало е силно и в този смисъл работите му не са повторение на стари образци. Развивайки елементи от накитите, наследени от миналото, той много често включва един типично български символ ­ розата, която стилизира и вмъква в гривни, пръстени, колиета, брошки, обеци. Някои от бижутата са подчинени във формално отношение на женската фигура и тяло, като части от нея са включени предимно в колиетата. Понякога авторът е разточителен в орнаментиката и се увлича в желанието си тя да е по-богата. Стилизирани клонки, листа и изобилие от различни по големина кръгли форми и топчета, които олицетворяват богатство и плодородие, допълват в пластично отношение работите. Впечатлението от тях се засилва от камъните, които художникът използва ­ скъпоценни и полускъпоценни с висока проба. Създаден от природата, камъкът вдъхва живот на накитите и те сякаш оживяват. Ангел Андонов не работи със синтетични, а използва само естествени камъни, което засилва излъчването на творенията му. Тези камъни са с необичайни форми и цветове. Чрез тях той търси и открива многообразието на използваните от него скъпи материали ­ сребро и злато. Различни на цвят (от млечнобяло до черно, от бледорозово до виненочервено, от небесносиньо до тюркоазено), камъните обогатяват и формата, и усещането за нея, даряват я с изтънченост и красота. Художникът създава впечатляващи произведения на ювелирното изкуство с камъни в цветове, сътворени от природата в различни кътчета на света - черни перли от Ямайка, аметисти от Боливия, мексикански, австралийски, чилийски опали, смарагди, берили, гранати, цитрини, нефрити, карнеоли... . Понякога авторът включва и принципа на противопоставянето, за да подсили естетическото въздействие. Съпоставя камъните и в цветово, и в технологично отношение, както е в колието “Ден и нощ”, където е използван много рядко срещаният перуански опал, който символизира деня, а лунният камък ­ нощта. На места гладкият, блестящ релеф контрастира на матовия. В творческата му биография могат да се причислят повече от 200 модела на бижута, създадени от него и внедрени в производство през 80-те години на ХХ в. Повече от петнадесет години той е член на Съюза на българските художници. През 1983 г. започва своите самостоятелни изяви и участия в национални изложби на декоративните изкуства, както и в международни експозиции в Прага, Яблонец, Москва, Виена, Амстердам, Варшава, Ерфурт. На два пъти печели втора награда и дипломи. Накити от Ангел Андонов са притежание на Националната галерия за декоративно-приложни изкуства в София и Художествената галерия “Жорж Папазов” в Ямбол. През последните години особено ползотворно се оказва творческото сътрудничество и житейската близост с Красимира Сиклунова, която преди време изучава тайните и съвършенството на ювелирното изкуство при художника, а днес работи наравно с него, дава и разработва интересни творчески идеи.

четвъртък, 6 март 2008 г.

Български национален костюм ...







С КОПНЕЖ ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ МОМЕНТИ
Костенковци Култура Обичаи
Български национален костюм
Тъкмено с вдъхновение векове наред, обреклото е художествена изява на българите. То представлява значителен дял от националната ни култура.В процеса на своето развитие българското облекло е приемало елементи от облеклото на траки и прабългари, както и други влияния, но функционалната и естетическа стойност на костюма са безспорни.Макар и различни по вид, българските народни костюми имат общ характер, който се определя от материята, кройката и от предназначението им за работни дрехи. Трудът е главният фактор, който участва в оформянето на националното ни облекло. Основната материя са домашното произведените тъкани. Макар и да носят белези от чуждо влияние и по своя произход да са близки до облеклото на другите славянски народи, нашите костюми са оригинални произведения на народния творец, който ги е подчинил на своите нужди и естетически изисквания.
Някога основна част от облеклото е била ризата. Тя е играла роля на горна дреха, около която се разполагат другите части на облеклото.Постепенно съставът се увеличава и от горна дреха ризата става долна. Във връзка с това старинността на облеклото съдим от съставните му части. Колкото по-малко са те, колкото повече се вижда ризата, толкова по-старинна е формата на облеклото (например кулската носия).Богатството от допълнителни части към българския национален костюм е по-късен процес в развитието. То зависи от икономическото замогване, материалното състояние на народа, възраст, социалната принадлежност, климатичните условия, участието в обредни обичаи.По своята кройка българските народни костюми са пригодени за главните поминъци - земеделие и животновъдство. Линиите са прави, свободни и осигуряват удобство при всякакъв вид трудови движения. Умелото подбиране на материи, предимно лен, вълна, коноп, произведени ръчно, са задоволявали напълно изискванията на облеклото - да бъде защита от атмосферните влияния: студ, пек и влага.
Според кройката и начина на обличане горното женско облекло е в четири основни вида: двупрестилчена, еднопрестилчена, сукманена и саяна нония. А при мъжкото облекло - белодрешно и чернодрешно.Женската двупрестилчена носия е характерна за Северна България - от Тимок до Силистра и от Стара планина до Дунав. В тези етнографски области освен двупрестилчената носия в зимния сезон се среща и сукманът.Еднопрестилчената носия е дълга риза, върху която се запасва една престилка, по-тясна, едноплата, или широка, двуплата. Това облекло е запазено главно в Западните Родопи.Сукманената носия се носи предимно в планинските области на страната: Стара планина, Средногорието, областта на Витоша, Рила, Средните Родопи, Странджа и Югоизточна Тракия. Изключение правят северните склонове на Стара планина, където се среща най-често двупрестилчената носия.Саяната носия има 3 средища на разпространение: по средното течение на река Марица, в Пиринския край и в кюстендилското краище. Саята е разтворена отпред дълга дреха с пояс и престилка.
Мъжките носии не са разновидности, а отбелязват два последователни етапа в развитието на облеклото. Белодрешното е по-старинно, а чернодрешното е дошло по-късно и е плод на стоковото абаджийско производство през Възраждането. То постепенно залива страната от изток и юг към запад и север, откъдето прогонва старинната белодрешна носия. Ние не можем да си представим мъжкото облекло без овчия калпак и червения пояс, без обточените с гайтани касачета и ментета (къси и дълги вълнени дрехи без ръкави с много гайтанени декорации).За различните обичаи и обреди народът е определил и специални облекла - венчални, лазарски, коледарски, кукерски и др.
Всяка част от българските народни носии поотделно представлява едно завършено художествено произведение, което хармонично се съчетава с останалите. Според народните естетически принципи носията трябва да излъчва красота. "Дървото да облечеш и то да стане хубаво" - казват в Гоцеделчевско.Художественото въздействие на облеклото се постига чрез тъканта, шевицата, апликацията, плетивото, обточените гайтани. Голямо е орнаментното разнообразие от геометрични фигури, цветя, птици, звездички, овошки - от целия заобикалящ ни цвят.Както в мъжкото, така и в женското облекло поясът е свързвал всички части. Той се среща в много варианти - от плетената връзка (учкур) до широкия тъкан дебел пояс, увиващ неколкократно кръста.Престилката в женското облекло също играе роля на обединяващо звено. Някога тя е била част от облеклото с функционално предназначение и постепенно е заела роля на украсен елемент. В багрените съчетания на престилката всеки край на страната е изявил своя идеал за красота. От яркочервени със стилизирани растителни орнаменти от Северозападна България до малиненочервени с бели геометрични елементи и декоративни стилизации от Тракия престилките крият непреходна хубост.Към целостта на костюма със завиден вкус и умение са прибавени и метални накити. Те придават празничност и тържественост на облеклото. Пафтите, коланите, пръстените, гривните, монетните украшения по гърдите, иглите за забождане на косата и много с изящното си изработка са шедьоври на народното изкуство, изваяни от големи български майстори златари.
В естетическия идеал за женската хубост неотменен елемент е прическата. Старинната прическа на българските моми е била свободна разпусната коса. Този старинен начин на сресване е свързан в съзнанието на народа с образа на русалки и самодиви, които са винаги с разпуснати и са символ на неземна хубост. Характерна е сложната моминска прическа, съставена от многобройни ситни плитчици, събрани в една обща, спускаща се по гърба свободно. Забраждането е отличителна черта за омъжената жена.Шарките по женските чорапи и ръкавиците пленяват със своята образност, с багрите, с цъфналите гюлове, изразени в проста и достъпна форма. Декорацията по плетивата е съобразена с техниката на изпълнение и това я прави оригинална и самобитна. Стилизираните орнаменти въздействат непосредствено и обогатяват въображението.
За различните обичаи и обреди народът е определил и специално облекло. Венчалното е в пурпур или тъмночервено. В с. Козичино - Бургаско, невестата запасва престилка с отвесни шарки, каквито други жени не могат да носят. В Казанлъшко невестата облича сукман със специални шарки.От старинния обичай "Лазаруване" са запазени не само игрите и песните, но и облеклото. Събрани на едно място, лазарките в Софийско са като пъстрокрили пеперуди с короноподобни накити на главите развяващо се коило, косичници, прочелници. А звънът на сребърните накити и гердани е музикалният съпровод на тяхната игра.
И в българските носии се изявява богато надареният народен художник, който владее и усеща до съвършенство цветната хармония и съчетанието на формите. Всяка носия е изваяна цялостно. Любовта и художествения усет, вложени в облеклото, са намерили място и в народните песни, където на дрехите се придава прелестта на цветята:
"от ружа кошуля,от бял мак манофил,от латин шамия!"
Цветните съзвучия са вшити в бодовете, вплетени са в орнаментите.Прелестта на българското облекло е привличала вниманието на всеки, който минел през България. В малката поробена страна не е имало монументални сгради, величествени скулптури, нито пък живописни паметници, които да смайват чужденецът, дошъл от бляскава Европа. Но той е отбелязвал грижливо в своя дневник: "Забележителни са облеклата и хубостта на селянките по тези места. Те са облечени с бели ризи, на които платът е дебело платно, но изпъстрени по края с коприна от всякакви краски. В това облекло те са много хубави и напети" (пише за българските в Ихтиман Братислав от Митровица в 1591 г.).Според френски дипломати, посетили нашите земи през XVIII век, "българката умее да приспособи облеклото към тялото си тъй, че то да подчертае грацията на движенията, изяществото на телесните форми..." Тези чужденци, минали през България по различни поводи, наситили погледа си с красотата на гръцките мрамори, с величествените сгради на Рим, с пирамидите на Египет, заявявали, че облеклото на българката придава царствена осанка на вида й.
Многообразните форми на българското народно облекло и неговата обагреност са един неизчерпаем източник на идеи за разнообразяване и разкрасяване на съвременното облекло.