четвъртък, 24 юли 2008 г.
Култура
Стари накити разказват скритата ни история
Пафта с кръст, тайно гравиран под украсата, е акцент в експозицията
Милена Димова
Уникални старинни накити с религиозни изображения са изложени до август в Етнографския музей към БАН. 80-те бижута датират от XVIII-XIX век - времето на нараснали икономически възможности и естетически изисквания. Експозицията, наречена "Християнски образи и символи в традиционните български накити", се показва практически за първи път. Експонатите са подбрани от колекцията български накити на музея, която включва над 6000 предмета и е най-бога
тата в страната. Настоящата изложба представя пафти, гривни, пръстени, колиета, тепелъци (украшения за глава) и куни (нагръдни накити). Всички са изработени от сребро и са украсени със седеф, позлата и полускъпоценни камъни. Предметите са групирани на тематичен принцип и са придружени от икона и текст от Евангелията. Седемте цикъла са Богородица, Рождество, Разпятие, Възкресение, св. Константин и Елена, св. Георги и св. Димитър. Идеята на организаторите е да демонстрират връзката между писаното слово, иконографията и приложното изкуство. Накитите имат и висока художествена стойност като ювелирна изработка. Те свидетелстват за естетическото чувство на предците ни, но и разкриват духовния облик на българите от онова време. Специално място в изложбата заема сребърна пафта с паднала седефена украса. Под сваления горен пласт се вижда кръст, изчукан върху метала. Този накит е ярък пример за скритото християнство, т. нар. "криптохристиянство". Българите не са смеели да носят открито символите на вярата си. Затова са ги изобразявали на места, недостъпни за чуждите очи. Експозицията хвърля светлина и върху любопитната символика на различните украшения. Показани са например свещенически препаски, също украсени с пафти. От придружаващия ги евангелски текст се разбира, че са били свързвани с подготовката за действие. Пафтите също така се носели от жените като амулет за предпазване на детеродните органи. Куните от своя страна се поставяли
на главата, за да пазят от отрицателни енергии. Предците ни вярвали, че ако върху накитите бъдат изобразени християнски символи, мистичната им сила се удвоява.За цялостното внушение на изложбата решаваща роля има оригиналният пространствен дизайн. Уникатите са изложени в изцяло черна зала, където дискретни лъчи осветяват само бижутата и иконите.
БЪЛГАРСКОТО В НАКИТИТЕ НА АНГЕЛ АНДОНОВ
Дочка Кисьова-Гогова
Изкуството на накита винаги ще има своите почитатели, накитите на Ангел Андонов също. Те съчетават в себе си изящество, прецизност и оригиналност. При завършване на художественото си образование той умело овладява кованата мед и филиграна, но класическото изпълнение на тези техники не го удовлетворява и насочва вниманието си към осъвременяването им. Художникът създава своите произведения с много любов. Връзката между старинните накити и по-съвременното търсене е характерна за работите му. Те са близки до традиционното усещане за орнаментика и форма. С годините авторът ги прави все по-масивни, обемни, по-плътни и тежки. За него е важно да се долавя генът на българското, като в повечето му творби откриваме елементи, близки до традиционния български накит - и като пластика, и като технология. Често срещаме висулките, а в чисто техническа посока характерни особености в начина на закопчаване, както и прийоми от кованата мед и занаята златарство. При Ангел Андонов творческото начало е силно и в този смисъл работите му не са повторение на стари образци. Развивайки елементи от накитите, наследени от миналото, той много често включва един типично български символ розата, която стилизира и вмъква в гривни, пръстени, колиета, брошки, обеци. Някои от бижутата са подчинени във формално отношение на женската фигура и тяло, като части от нея са включени предимно в колиетата. Понякога авторът е разточителен в орнаментиката и се увлича в желанието си тя да е по-богата. Стилизирани клонки, листа и изобилие от различни по големина кръгли форми и топчета, които олицетворяват богатство и плодородие, допълват в пластично отношение работите. Впечатлението от тях се засилва от камъните, които художникът използва скъпоценни и полускъпоценни с висока проба. Създаден от природата, камъкът вдъхва живот на накитите и те сякаш оживяват. Ангел Андонов не работи със синтетични, а използва само естествени камъни, което засилва излъчването на творенията му. Тези камъни са с необичайни форми и цветове. Чрез тях той търси и открива многообразието на използваните от него скъпи материали сребро и злато. Различни на цвят (от млечнобяло до черно, от бледорозово до виненочервено, от небесносиньо до тюркоазено), камъните обогатяват и формата, и усещането за нея, даряват я с изтънченост и красота. Художникът създава впечатляващи произведения на ювелирното изкуство с камъни в цветове, сътворени от природата в различни кътчета на света - черни перли от Ямайка, аметисти от Боливия, мексикански, австралийски, чилийски опали, смарагди, берили, гранати, цитрини, нефрити, карнеоли... . Понякога авторът включва и принципа на противопоставянето, за да подсили естетическото въздействие. Съпоставя камъните и в цветово, и в технологично отношение, както е в колието “Ден и нощ”, където е използван много рядко срещаният перуански опал, който символизира деня, а лунният камък 
нощта. На места гладкият, блестящ релеф контрастира на матовия. В творческата му биография могат да се причислят повече от 200 модела на бижута, създадени от него и внедрени в производство през 80-те години на ХХ в. Повече от петнадесет години той е член на Съюза на българските художници. През 1983 г. започва своите самостоятелни изяви и участия в национални изложби на декоративните изкуства, както и в международни експозиции в Прага, Яблонец, Москва, Виена, Амстердам, Варшава, Ерфурт. На два пъти печели втора награда и дипломи. Накити от Ангел Андонов са притежание на Националната галерия за декоративно-приложни изкуства в София и Художествената галерия “Жорж Папазов” в Ямбол. През последните години особено ползотворно се оказва творческото сътрудничество и житейската близост с Красимира Сиклунова, която преди време изучава тайните и съвършенството на ювелирното изкуство при художника, а днес работи наравно с него, дава и разработва интересни творчески идеи.
Пафта с кръст, тайно гравиран под украсата, е акцент в експозицията
Милена Димова
Уникални старинни накити с религиозни изображения са изложени до август в Етнографския музей към БАН. 80-те бижута датират от XVIII-XIX век - времето на нараснали икономически възможности и естетически изисквания. Експозицията, наречена "Християнски образи и символи в традиционните български накити", се показва практически за първи път. Експонатите са подбрани от колекцията български накити на музея, която включва над 6000 предмета и е най-бога
тата в страната. Настоящата изложба представя пафти, гривни, пръстени, колиета, тепелъци (украшения за глава) и куни (нагръдни накити). Всички са изработени от сребро и са украсени със седеф, позлата и полускъпоценни камъни. Предметите са групирани на тематичен принцип и са придружени от икона и текст от Евангелията. Седемте цикъла са Богородица, Рождество, Разпятие, Възкресение, св. Константин и Елена, св. Георги и св. Димитър. Идеята на организаторите е да демонстрират връзката между писаното слово, иконографията и приложното изкуство. Накитите имат и висока художествена стойност като ювелирна изработка. Те свидетелстват за естетическото чувство на предците ни, но и разкриват духовния облик на българите от онова време. Специално място в изложбата заема сребърна пафта с паднала седефена украса. Под сваления горен пласт се вижда кръст, изчукан върху метала. Този накит е ярък пример за скритото християнство, т. нар. "криптохристиянство". Българите не са смеели да носят открито символите на вярата си. Затова са ги изобразявали на места, недостъпни за чуждите очи. Експозицията хвърля светлина и върху любопитната символика на различните украшения. Показани са например свещенически препаски, също украсени с пафти. От придружаващия ги евангелски текст се разбира, че са били свързвани с подготовката за действие. Пафтите също така се носели от жените като амулет за предпазване на детеродните органи. Куните от своя страна се поставяли
на главата, за да пазят от отрицателни енергии. Предците ни вярвали, че ако върху накитите бъдат изобразени християнски символи, мистичната им сила се удвоява.За цялостното внушение на изложбата решаваща роля има оригиналният пространствен дизайн. Уникатите са изложени в изцяло черна зала, където дискретни лъчи осветяват само бижутата и иконите.БЪЛГАРСКОТО В НАКИТИТЕ НА АНГЕЛ АНДОНОВ
Дочка Кисьова-Гогова
Изкуството на накита винаги ще има своите почитатели, накитите на Ангел Андонов също. Те съчетават в себе си изящество, прецизност и оригиналност. При завършване на художественото си образование той умело овладява кованата мед и филиграна, но класическото изпълнение на тези техники не го удовлетворява и насочва вниманието си към осъвременяването им. Художникът създава своите произведения с много любов. Връзката между старинните накити и по-съвременното търсене е характерна за работите му. Те са близки до традиционното усещане за орнаментика и форма. С годините авторът ги прави все по-масивни, обемни, по-плътни и тежки. За него е важно да се долавя генът на българското, като в повечето му творби откриваме елементи, близки до традиционния български накит - и като пластика, и като технология. Често срещаме висулките, а в чисто техническа посока характерни особености в начина на закопчаване, както и прийоми от кованата мед и занаята златарство. При Ангел Андонов творческото начало е силно и в този смисъл работите му не са повторение на стари образци. Развивайки елементи от накитите, наследени от миналото, той много често включва един типично български символ розата, която стилизира и вмъква в гривни, пръстени, колиета, брошки, обеци. Някои от бижутата са подчинени във формално отношение на женската фигура и тяло, като части от нея са включени предимно в колиетата. Понякога авторът е разточителен в орнаментиката и се увлича в желанието си тя да е по-богата. Стилизирани клонки, листа и изобилие от различни по големина кръгли форми и топчета, които олицетворяват богатство и плодородие, допълват в пластично отношение работите. Впечатлението от тях се засилва от камъните, които художникът използва скъпоценни и полускъпоценни с висока проба. Създаден от природата, камъкът вдъхва живот на накитите и те сякаш оживяват. Ангел Андонов не работи със синтетични, а използва само естествени камъни, което засилва излъчването на творенията му. Тези камъни са с необичайни форми и цветове. Чрез тях той търси и открива многообразието на използваните от него скъпи материали сребро и злато. Различни на цвят (от млечнобяло до черно, от бледорозово до виненочервено, от небесносиньо до тюркоазено), камъните обогатяват и формата, и усещането за нея, даряват я с изтънченост и красота. Художникът създава впечатляващи произведения на ювелирното изкуство с камъни в цветове, сътворени от природата в различни кътчета на света - черни перли от Ямайка, аметисти от Боливия, мексикански, австралийски, чилийски опали, смарагди, берили, гранати, цитрини, нефрити, карнеоли... . Понякога авторът включва и принципа на противопоставянето, за да подсили естетическото въздействие. Съпоставя камъните и в цветово, и в технологично отношение, както е в колието “Ден и нощ”, където е използван много рядко срещаният перуански опал, който символизира деня, а лунният камък
нощта. На места гладкият, блестящ релеф контрастира на матовия. В творческата му биография могат да се причислят повече от 200 модела на бижута, създадени от него и внедрени в производство през 80-те години на ХХ в. Повече от петнадесет години той е член на Съюза на българските художници. През 1983 г. започва своите самостоятелни изяви и участия в национални изложби на декоративните изкуства, както и в международни експозиции в Прага, Яблонец, Москва, Виена, Амстердам, Варшава, Ерфурт. На два пъти печели втора награда и дипломи. Накити от Ангел Андонов са притежание на Националната галерия за декоративно-приложни изкуства в София и Художествената галерия “Жорж Папазов” в Ямбол. През последните години особено ползотворно се оказва творческото сътрудничество и житейската близост с Красимира Сиклунова, която преди време изучава тайните и съвършенството на ювелирното изкуство при художника, а днес работи наравно с него, дава и разработва интересни творчески идеи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
